рудар

Речник на българския език

руда̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал.същ. рударство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • родар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-дар
непълен член ру-да-ря
пълен член ру-да-рят
мн.ч. ру-да-ри
членувано ру-да-ри-те
бройна форма ру-да-ри
звателна форма ру-да-рю

Връзки