ротмистър

Речник на българския език

ро̀тмистър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.

Грешни изписвания (3)

  • ротместар
  • ротместър
  • ротмистар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рот-мис-тър
непълен член рот-мис-тъ-ра
пълен член рот-мис-тъ-рът
мн.ч. рот-мис-т-ри
членувано рот-мис-т-ри-те
бройна форма рот-мис-тъ-ра
звателна форма