ротация

Речник на българския език

рота̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Въртене.прил. ротационен, ротационна, ротационно, мн. ротационни.

Грешни изписвания (11)

  • ротациъ
  • ротацеа
  • ротацеъ
  • ротацея
  • ротациа
  • рутацеа
  • рутацеъ
  • рутацея
  • рутациа
  • рутациъ
  • рутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-та-ция
членувано ро-та-ци-я-та
мн.ч. ро-та-ции
членувано ро-та-ци-и-те
звателна форма