рок

Речник на българския език

рок — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рокът, рока, само ед., м. Рокендрол. Мелодичен рок.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рок
непълен член ро-ка
пълен член ро-кът
мн.ч. ро-ко-ве
членувано ро-ко-ве-те
бройна форма ро-ка
звателна форма —

Връзки