розацея

Речник на българския език

розацѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Хронично кожно заболяване, характеризиращо се с еритем, телеангиектазии, папуло-пустули предимно по носа и бузите. Среща се по-често при жени в климактерична възраст.

Грешни изписвания (4)

  • розацеъ
  • розъцея
  • рузацея
  • рузъцея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-за-цея
членувано ро-за-це-я-та
мн.ч. ро-за-цеи
членувано ро-за-це-и-те
звателна форма