родственица

Речник на българския език

ро̀дственица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. родственици, ж. Жена родственик.

Грешни изписвания (7)

  • родственеца
  • родственецъ
  • родственицъ
  • родствинеца
  • родствинецъ
  • родствиница
  • родствиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. род-с-тве-ни-ца
членувано род-с-тве-ни-ца-та
мн.ч. род-с-тве-ни-ци
членувано род-с-тве-ни-ци-те
звателна форма род-с-тве-ни-це