родител

Речник на българския език

родѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

родителят, родителя, мн. родители, м.
1. Остар. Баща.
2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители.прил. родителски, родителска, родителско, мн. родителски. Родителска среща.

Грешни изписвания (3)

  • родитил
  • рудител
  • рудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ди-тел
непълен член ро-ди-те-ля
пълен член ро-ди-те-лят
мн.ч. ро-ди-те-ли
членувано ро-ди-те-ли-те
бройна форма ро-ди-те-ли
звателна форма ро-ди-те-лю