ритъм

Речник на българския език

рѝтъм — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ритми, (два) ритъма, м.
1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и слаби тактове, пулсирания и др. ); отмереност. Бърз ритъм. Ритъмът на сърцето и.
2. Прен. Отмереност при извършване на някаква дейност. Ускорен ритъм на живот.
3. Прен. Само мн. Музикални звуци. Тракийски ритми.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ритам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-тъм
непълен член ри-тъ-ма
пълен член ри-тъ-мът
мн.ч. рит-ми
членувано рит-ми-те
бройна форма ри-тъ-ма
звателна форма —

Връзки