ритуалчик

Речник на българския език

ритуалчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ту-ал-чик
непълен член ри-ту-ал-чи-ка
пълен член ри-ту-ал-чи-кът
мн.ч. ри-ту-ал-чи-ци
членувано ри-ту-ал-чи-ци-те
бройна форма ри-ту-ал-чи-ци
звателна форма ри-ту-ал-чи-ко