риторичност

Речник на българския език

риторичност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • риторичнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-то-рич-ност
членувано ри-то-рич-ност-та
мн.ч. ри-то-рич-нос-ти
членувано ри-то-рич-нос-ти-те
звателна форма