рисунък

Речник на българския език

рису̀нък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък.

Грешни изписвания (3)

  • ресунак
  • ресунък
  • рисунак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-су-нък
непълен член ри-су-нъ-ка
пълен член ри-су-нъ-кът
мн.ч. ри-су-нъ-ци
членувано ри-су-нъ-ци-те
бройна форма ри-су-нъ-ка
звателна форма