ринач

Речник на българския език

ринач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-нач
непълен член ри-на-ча
пълен член ри-на-чът
мн.ч. ри-на-чи
членувано ри-на-чи-те
бройна форма ри-на-чи
звателна форма ри-на-чо