рибник

Речник на българския език

1. рѝбник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. рибници, (два) рибника, м.
1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др.
2. Покрита с тесто и опечена риба.
3. Рибарник.

Грешни изписвания (1)

  • рибнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. риб-ник
непълен член риб-ни-ка
пълен член риб-ни-кът
мн.ч. риб-ни-ци
членувано риб-ни-ци-те
бройна форма риб-ни-ка
звателна форма

2. Рибник географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение