рецепция

Речник на българския език

рецѐпция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. рецепции, ж.
1. Само ед. Възприемане на чужди културни и политически форми в обществото.
2. Служба, която оформя документите на пребиваващите в хотел и ги разпределя по стаи. Попитах на рецепцията за телефон.

Грешни изписвания (11)

  • рецепциъ
  • рецепцеа
  • рецепцеъ
  • рецепцея
  • рецепциа
  • рицепцеа
  • рицепцеъ
  • рицепцея
  • рицепциа
  • рицепциъ
  • рицепция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-цеп-ция
членувано ре-цеп-ци-я-та
мн.ч. ре-цеп-ции
членувано ре-цеп-ци-и-те
звателна форма