рецептурник

Речник на българския език

рецептурник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-цеп-тур-ник
непълен член ре-цеп-тур-ни-ка
пълен член ре-цеп-тур-ни-кът
мн.ч. ре-цеп-тур-ни-ци
членувано ре-цеп-тур-ни-ци-те
бройна форма ре-цеп-тур-ни-ка
звателна форма