рехабилитация

Речник на българския език

рехабилита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др. ), с които се възстановява нормалното състояние на организма след заболяване.

Грешни изписвания (1)

  • рехабилитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ха-би-ли-та-ция
членувано ре-ха-би-ли-та-ци-я-та
мн.ч. ре-ха-би-ли-та-ции
членувано ре-ха-би-ли-та-ци-и-те
звателна форма