рефракция

Речник на българския език

рефра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Пречупване на светлинните лъчи при преминаване от една оптична среда в друга, пречупвателна сила на окото.

Грешни изписвания (11)

  • рефракциъ
  • рефракцеа
  • рефракцеъ
  • рефракцея
  • рефракциа
  • рифракцеа
  • рифракцеъ
  • рифракцея
  • рифракциа
  • рифракциъ
  • рифракция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реф-рак-ция
членувано реф-рак-ци-я-та
мн.ч. реф-рак-ции
членувано реф-рак-ци-и-те
звателна форма