ретрансмисия

Речник на българския език

ретрансмисия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ретрансмисиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рет-ран-с-ми-сия
членувано рет-ран-с-ми-си-я-та
мн.ч. рет-ран-с-ми-сии
членувано рет-ран-с-ми-си-и-те
звателна форма