ретранслитерация

Речник на българския език

ретранслитерация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ретранслитерациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рет-ран-с-ли-те-ра-ция
членувано рет-ран-с-ли-те-ра-ци-я-та
мн.ч. рет-ран-с-ли-те-ра-ции
членувано рет-ран-с-ли-те-ра-ци-и-те
звателна форма