ретранслация

Речник на българския език

ретрансла̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Препредаване на радио- или телевизионна програма.

Грешни изписвания (23)

  • ретранслациъ
  • ретранслацеа
  • ретранслацеъ
  • ретранслацея
  • ретранслациа
  • ретрънслацеа
  • ретрънслацеъ
  • ретрънслацея
  • ретрънслациа
  • ретрънслациъ
  • ретрънслация
  • ритранслацеа
  • ритранслацеъ
  • ритранслацея
  • ритранслациа
  • ритранслациъ
  • ритранслация
  • ритрънслацеа
  • ритрънслацеъ
  • ритрънслацея
  • ритрънслациа
  • ритрънслациъ
  • ритрънслация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рет-ран-с-ла-ция
членувано рет-ран-с-ла-ци-я-та
мн.ч. рет-ран-с-ла-ции
членувано рет-ран-с-ла-ци-и-те
звателна форма