реторичност

Речник на българския език

реторичност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • реторичнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-то-рич-ност
членувано ре-то-рич-ност-та
мн.ч. ре-то-рич-нос-ти
членувано ре-то-рич-нос-ти-те
звателна форма