ретинопатия

Речник на българския език

ретинопа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Общ термин за заболявания на ретината, напр. диабетна ретинопатия, централна серозна ретинопатия и др.

Грешни изписвания (47)

  • ретинопатиъ
  • ретенопатеа
  • ретенопатеъ
  • ретенопатея
  • ретенопатиа
  • ретенопатиъ
  • ретенопатия
  • ретенупатеа
  • ретенупатеъ
  • ретенупатея
  • ретенупатиа
  • ретенупатиъ
  • ретенупатия
  • ретинопатеа
  • ретинопатеъ
  • ретинопатея
  • ретинопатиа
  • ретинупатеа
  • ретинупатеъ
  • ретинупатея
  • ретинупатиа
  • ретинупатиъ
  • ретинупатия
  • ритенопатеа
  • ритенопатеъ
  • ритенопатея
  • ритенопатиа
  • ритенопатиъ
  • ритенопатия
  • ритенупатеа
  • ритенупатеъ
  • ритенупатея
  • ритенупатиа
  • ритенупатиъ
  • ритенупатия
  • ритинопатеа
  • ритинопатеъ
  • ритинопатея
  • ритинопатиа
  • ритинопатиъ
  • ритинопатия
  • ритинупатеа
  • ритинупатеъ
  • ритинупатея
  • ритинупатиа
  • ритинупатиъ
  • ритинупатия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ти-но-па-тия
членувано ре-ти-но-па-ти-я-та
мн.ч. ре-ти-но-па-тии
членувано ре-ти-но-па-ти-и-те
звателна форма