рестрикция

Речник на българския език

рестрѝкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. рестрикции, ж. Ограничение.

Грешни изписвания (11)

  • рестрикциъ
  • рестрикцеа
  • рестрикцеъ
  • рестрикцея
  • рестрикциа
  • ристрикцеа
  • ристрикцеъ
  • ристрикцея
  • ристрикциа
  • ристрикциъ
  • ристрикция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-т-рик-ция
членувано рес-т-рик-ци-я-та
мн.ч. рес-т-рик-ции
членувано рес-т-рик-ци-и-те
звателна форма