рестарт

Речник на българския език

реста̀рт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ристарт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-тарт
непълен член рес-тар-та
пълен член рес-тар-тът
мн.ч. рес-тар-то-ве
членувано рес-тар-то-ве-те
бройна форма рес-тар-та
звателна форма