репродукция

Речник на българския език

репроду̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. репродукции, ж.
1. Само ед. Възпроизвеждане, пресъздаване.
2. Картина, фотография и др., възпроизведени (и размножени) чрез печат или снимка.

прил. репродукционен, репродукционна, репродукционно, мн. репродукционни. Репродукционен апарат.

Грешни изписвания (23)

  • репродукциъ
  • репродукцеа
  • репродукцеъ
  • репродукцея
  • репродукциа
  • репрудукцеа
  • репрудукцеъ
  • репрудукцея
  • репрудукциа
  • репрудукциъ
  • репрудукция
  • рипродукцеа
  • рипродукцеъ
  • рипродукцея
  • рипродукциа
  • рипродукциъ
  • рипродукция
  • рипрудукцеа
  • рипрудукцеъ
  • рипрудукцея
  • рипрудукциа
  • рипрудукциъ
  • рипрудукция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реп-ро-дук-ция
членувано реп-ро-дук-ци-я-та
мн.ч. реп-ро-дук-ции
членувано реп-ро-дук-ци-и-те
звателна форма