репетиция

Речник на българския език

репетѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. репетиции, ж. Разучаване чрез повторение на изпълнението на постановка, концерт, танц и др.прил. репетиционен, репетиционна, репетиционно, мн. репетиционни. Репетиционна зала.
Генерална репетиция. — Последно изпълнение преди премиерата (обикн. с покана на подбрани зрители).

Грешни изписвания (23)

  • репетициъ
  • репетицеа
  • репетицеъ
  • репетицея
  • репетициа
  • репитицеа
  • репитицеъ
  • репитицея
  • репитициа
  • репитициъ
  • репитиция
  • рипетицеа
  • рипетицеъ
  • рипетицея
  • рипетициа
  • рипетициъ
  • рипетиция
  • рипитицеа
  • рипитицеъ
  • рипитицея
  • рипитициа
  • рипитициъ
  • рипитиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пе-ти-ция
членувано ре-пе-ти-ци-я-та
мн.ч. ре-пе-ти-ции
членувано ре-пе-ти-ци-и-те
звателна форма