репей

Речник на българския език

рѐпей — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

репеят, репея, мн. репеи, (два) репея, м. Бурен с едри листа и топчести бодливи семена, които лесно полепват за дрехи, козина и др.

Грешни изписвания (1)

  • репий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пей
непълен член ре-пея
пълен член ре-пе-ят
мн.ч. ре-пеи
членувано ре-пе-и-те
бройна форма ре-пея
звателна форма —

Връзки