реминисценция

Речник на българския език

реминисцѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. реминисценции, ж.
1. Смътен спомен.
2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук.

Грешни изписвания (47)

  • реминисценциъ
  • ременесценцеа
  • ременесценцеъ
  • ременесценцея
  • ременесценциа
  • ременесценциъ
  • ременесценция
  • ременисценцеа
  • ременисценцеъ
  • ременисценцея
  • ременисценциа
  • ременисценциъ
  • ременисценция
  • реминесценцеа
  • реминесценцеъ
  • реминесценцея
  • реминесценциа
  • реминесценциъ
  • реминесценция
  • реминисценцеа
  • реминисценцеъ
  • реминисценцея
  • реминисценциа
  • рименесценцеа
  • рименесценцеъ
  • рименесценцея
  • рименесценциа
  • рименесценциъ
  • рименесценция
  • рименисценцеа
  • рименисценцеъ
  • рименисценцея
  • рименисценциа
  • рименисценциъ
  • рименисценция
  • риминесценцеа
  • риминесценцеъ
  • риминесценцея
  • риминесценциа
  • риминесценциъ
  • риминесценция
  • риминисценцеа
  • риминисценцеъ
  • риминисценцея
  • риминисценциа
  • риминисценциъ
  • риминисценция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ми-нис-цен-ция
членувано ре-ми-нис-цен-ци-я-та
мн.ч. ре-ми-нис-цен-ции
членувано ре-ми-нис-цен-ци-и-те
звателна форма