релаксация

Речник на българския език

релакса̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — почивка (като терапия).
2. Отпускане, почивка след голямо натоварване.

Грешни изписвания (23)

  • релаксациъ
  • релаксацеа
  • релаксацеъ
  • релаксацея
  • релаксациа
  • релъксацеа
  • релъксацеъ
  • релъксацея
  • релъксациа
  • релъксациъ
  • релъксация
  • рилаксацеа
  • рилаксацеъ
  • рилаксацея
  • рилаксациа
  • рилаксациъ
  • рилаксация
  • рилъксацеа
  • рилъксацеъ
  • рилъксацея
  • рилъксациа
  • рилъксациъ
  • рилъксация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-лак-са-ция
членувано ре-лак-са-ци-я-та
мн.ч. ре-лак-са-ции
членувано ре-лак-са-ци-и-те
звателна форма