рекултивация

Речник на българския език

рекултива̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък.прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. рекултивационни. Рекултивационни работи.

Грешни изписвания (47)

  • рекултивациъ
  • реколтевацеа
  • реколтевацеъ
  • реколтевацея
  • реколтевациа
  • реколтевациъ
  • реколтевация
  • реколтивацеа
  • реколтивацеъ
  • реколтивацея
  • реколтивациа
  • реколтивациъ
  • реколтивация
  • рекултевацеа
  • рекултевацеъ
  • рекултевацея
  • рекултевациа
  • рекултевациъ
  • рекултевация
  • рекултивацеа
  • рекултивацеъ
  • рекултивацея
  • рекултивациа
  • риколтевацеа
  • риколтевацеъ
  • риколтевацея
  • риколтевациа
  • риколтевациъ
  • риколтевация
  • риколтивацеа
  • риколтивацеъ
  • риколтивацея
  • риколтивациа
  • риколтивациъ
  • риколтивация
  • рикултевацеа
  • рикултевацеъ
  • рикултевацея
  • рикултевациа
  • рикултевациъ
  • рикултевация
  • рикултивацеа
  • рикултивацеъ
  • рикултивацея
  • рикултивациа
  • рикултивациъ
  • рикултивация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кул-ти-ва-ция
членувано ре-кул-ти-ва-ци-я-та
мн.ч. ре-кул-ти-ва-ции
членувано ре-кул-ти-ва-ци-и-те
звателна форма