рекапитулация

Речник на българския език

рекапитула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Кратко обобщение на нещо прочетено, извършено или казано. Да направим рекапитулация.
2. Спец. Проверка на търговски книги и сметки.

Грешни изписвания (1)

  • рекапитулациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ка-пи-ту-ла-ция
членувано ре-ка-пи-ту-ла-ци-я-та
мн.ч. ре-ка-пи-ту-ла-ции
членувано ре-ка-пи-ту-ла-ци-и-те
звателна форма