резервация

Речник на българския език

резерва̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. резервации, ж. Запазване, предварително ангажиране на места или на билети за нещо; резервиране. Резервация на маса.

Грешни изписвания (23)

  • резервациъ
  • резервацеа
  • резервацеъ
  • резервацея
  • резервациа
  • резирвацеа
  • резирвацеъ
  • резирвацея
  • резирвациа
  • резирвациъ
  • резирвация
  • ризервацеа
  • ризервацеъ
  • ризервацея
  • ризервациа
  • ризервациъ
  • ризервация
  • ризирвацеа
  • ризирвацеъ
  • ризирвацея
  • ризирвациа
  • ризирвациъ
  • ризирвация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зер-ва-ция
членувано ре-зер-ва-ци-я-та
мн.ч. ре-зер-ва-ции
членувано ре-зер-ва-ци-и-те
звателна форма