регулировчик

Речник на българския език

регулиро̀вчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. регулировчици, м. Длъжностно лице, което регулира уличното движение.

Грешни изписвания (15)

  • реголеровчек
  • реголеровчик
  • реголировчек
  • реголировчик
  • регулеровчек
  • регулеровчик
  • регулировчек
  • риголеровчек
  • риголеровчик
  • риголировчек
  • риголировчик
  • ригулеровчек
  • ригулеровчик
  • ригулировчек
  • ригулировчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гу-ли-ров-чик
непълен член ре-гу-ли-ров-чи-ка
пълен член ре-гу-ли-ров-чи-кът
мн.ч. ре-гу-ли-ров-чи-ци
членувано ре-гу-ли-ров-чи-ци-те
бройна форма ре-гу-ли-ров-чи-ци
звателна форма ре-гу-ли-ров-чи-ко