регулация

Речник на българския език

регула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. регулации, ж.
1. Само ед. Внасяне, установяване на ред в някаква работа.
2. Акт за градоустройствено планиране с установяване на парцели за строителство.прил. регулационен, регулационна, регулационно, мн. регулационни.

Грешни изписвания (23)

  • регулациъ
  • реголацеа
  • реголацеъ
  • реголацея
  • реголациа
  • реголациъ
  • реголация
  • регулацеа
  • регулацеъ
  • регулацея
  • регулациа
  • риголацеа
  • риголацеъ
  • риголацея
  • риголациа
  • риголациъ
  • риголация
  • ригулацеа
  • ригулацеъ
  • ригулацея
  • ригулациа
  • ригулациъ
  • ригулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гу-ла-ция
членувано ре-гу-ла-ци-я-та
мн.ч. ре-гу-ла-ции
членувано ре-гу-ла-ци-и-те
звателна форма