ревнувам

Речник на българския език

ревну̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

ревнуваш, несв.; Кого. Изпитвам ревност 1 . Мъжът и я ревнува.

Грешни изписвания (3)

  • ревнувъм
  • ривнувам
  • ривнувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице рев-ну-вам рев-ну-ва-ме
2 лице рев-ну-ваш рев-ну-ва-те
3 лице рев-ну-ва рев-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице рев-ну-вах рев-ну-вах-ме
2 лице рев-ну-ва рев-ну-вах-те
3 лице рев-ну-ва рев-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице рев-ну-вах рев-ну-вах-ме
2 лице рев-ну-ва-ше рев-ну-вах-те
3 лице рев-ну-ва-ше рев-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ревнувал съм ревнувала съм ревнувало съм ревнували сме
2 лице ревнувал си ревнувала си ревнувало си ревнували сте
3 лице ревнувал е ревнувала е ревнувало е ревнували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ревнувал бях ревнувала бях ревнувало бяхме ревнували
2 лице беше ревнувал беше ревнувала беше ревнувало бяхте ревнували
3 лице беше ревнувал беше ревнувала беше ревнувало бяха ревнували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ревнувам ще ревнуваме
2 лице ще ревнуваш ще ревнувате
3 лице ще ревнува ще ревнуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ревнувал ще съм ревнувала ще съм ревнувало ще сме ревнували
2 лице ще си ревнувал ще си ревнувала ще си ревнувало ще сте ревнували
3 лице ще е ревнувал ще е ревнувала ще е ревнувало ще са ревнували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ревнувам щяхме да ревнуваме
2 лице щеше да ревнуваш щяхте да ревнувате
3 лице щеше да ревнува щяха да ревнуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ревнувал щях да съм ревнувала щях да съм ревнувало щяхме да сме ревнували
2 лице щеше да си ревнувал щеше да си ревнувала щеше да си ревнувало щяхте да сте ревнували
3 лице щеше да е ревнувал щеше да е ревнувала щеше да е ревнувало щяха да са ревнували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ревнувал съм ревнувала съм ревнувало съм ревнували сме
2 лице ревнувал си ревнувала си ревнувало си ревнували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ревнувал съм ревнувала съм ревнувало съм ревнували сме
2 лице ревнувал си ревнувала си ревнувало си ревнували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ревнувал била съм ревнувала било съм ревнувало били сме ревнували
2 лице бил си ревнувал била си ревнувала било си ревнувало били сте ревнували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ревнувам щяла съм да ревнувам щяло съм да ревнувам щели сме да ревнуваме
2 лице щял си да ревнуваш щяла си да ревнуваш щяло си да ревнуваш щели сте да ревнувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ревнувал щяла съм да съм ревнувала щяло съм да съм ревнувало щели сме да сме ревнували
2 лице щял си да си ревнувал щяла си да си ревнувала щяло си да си ревнувало щели сте да сте ревнували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ревнувал бих ревнувала бих ревнувало бихме ревнували
2 лице би ревнувал би ревнувала би ревнувало бихте ревнували
3 лице би ревнувал би ревнувала би ревнувало биха ревнували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
рев-ну-вай рев-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род рев-ну-ван
непълен член рев-ну-ва-ния
пълен член рев-ну-ва-ни-ят
женски род рев-ну-ва-на
членувано рев-ну-ва-на-та
среден род рев-ну-ва-но
членувано рев-ну-ва-но-то
множествено число рев-ну-ва-ни
членувано рев-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род рев-ну-вал
непълен член рев-ну-ва-лия
пълен член рев-ну-ва-ли-ят
женски род рев-ну-ва-ла
членувано рев-ну-ва-ла-та
среден род рев-ну-ва-ло
членувано рев-ну-ва-ло-то
множествено число рев-ну-ва-ли
членувано рев-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род рев-ну-вал
женски род рев-ну-ва-ла
среден род рев-ну-ва-ло
множествено число рев-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род рев-ну-ващ
непълен член рев-ну-ва-щия
пълен член рев-ну-ва-щи-ят
женски род рев-ну-ва-ща
членувано рев-ну-ва-ща-та
среден род рев-ну-ва-що
членувано рев-ну-ва-що-то
множествено число рев-ну-ва-щи
членувано рев-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

рев-ну-вай-ки