ревнивец

Речник на българския език

ревнѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ревнивци, м. Човек, който често проявява ревност; ревнив човек.

Грешни изписвания (3)

  • ревнивиц
  • ривнивец
  • ривнивиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рев-ни-вец
непълен член рев-ни-ве-ца
пълен член рев-ни-ве-цът
мн.ч. рев-нив-ци
членувано рев-нив-ци-те
бройна форма рев-нив-ци
звателна форма рев-ни-ве-цо