ревалоризация

Речник на българския език

ревалориза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В банковото дело — официално увеличаване паритета на съответна валута спрямо другите валути.

Грешни изписвания (1)

  • ревалоризациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ва-ло-ри-за-ция
членувано ре-ва-ло-ри-за-ци-я-та
мн.ч. ре-ва-ло-ри-за-ции
членувано ре-ва-ло-ри-за-ци-и-те
звателна форма