ребърце

Речник на българския език

ребърце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-бър-це
членувано ре-бър-це-то
мн.ч. ре-бър-ца
членувано ре-бър-ца-та