реабилитация

Речник на българския език

реабилита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Възстановяване на авторитета и достойнството на някого.
2. Спец. Заличаване на присъда, свързано с възстановяване на граждански права.

Грешни изписвания (1)

  • реабилитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-а-би-ли-та-ция
членувано ре-а-би-ли-та-ци-я-та
мн.ч. ре-а-би-ли-та-ции
членувано ре-а-би-ли-та-ци-и-те
звателна форма