рахитик

Речник на българския език

рахитѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. рахитици, м. Човек, който боледува или е бил болен от рахит.

Грешни изписвания (3)

  • рахетик
  • ръхетик
  • ръхитик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-хи-тик
непълен член ра-хи-ти-ка
пълен член ра-хи-ти-кът
мн.ч. ра-хи-ти-ци
членувано ра-хи-ти-ци-те
бройна форма ра-хи-ти-ци
звателна форма ра-хи-ти-ко