ранобу̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано.
Грешни изписвания (7)
- ранобуднек
- ранубуднек
- ранубудник
- рънобуднек
- рънобудник
- рънубуднек
- рънубудник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-но-буд-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ра-но-буд-ни-ка | |
| пълен член | ра-но-буд-ни-кът | |
| мн.ч. | ра-но-буд-ни-ци | |
| членувано | ра-но-буд-ни-ци-те | |
| бройна форма | ра-но-буд-ни-ци | |
| звателна форма | ра-но-буд-ни-ко | |