ракия

Речник на българския език

ракѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ракии, ж.
1. Силно алкохолно питие, получено след ферментация и дестилация на плодове.
2. Порция от това питие.

Грешни изписвания (2)

  • ракиъ
  • ръкия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-кия
членувано ра-ки-я-та
мн.ч. ра-кии
членувано ра-ки-и-те
звателна форма