ракитак

Речник на българския език

ракита̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита.

Грешни изписвания (3)

  • ракетак
  • ръкетак
  • ръкитак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ки-так
непълен член ра-ки-та-ка
пълен член ра-ки-та-кът
мн.ч. ра-ки-та-ци
членувано ра-ки-та-ци-те
бройна форма ра-ки-та-ка
звателна форма