разумник

Речник на българския език

разумник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зум-ник
непълен член ра-зум-ни-ка
пълен член ра-зум-ни-кът
мн.ч. ра-зум-ни-ци
членувано ра-зум-ни-ци-те
бройна форма ра-зум-ни-ци
звателна форма ра-зум-ни-ко