разточителствувам

Речник на българския език

разточѝтелствувам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

разточителствуваш, несв. Разточителствам.

Грешни изписвания (31)

  • разточителствовам
  • разточителствовъм
  • разточителствувъм
  • разточитилствовам
  • разточитилствовъм
  • разточитилствувам
  • разточитилствувъм
  • разтучителствовам
  • разтучителствовъм
  • разтучителствувам
  • разтучителствувъм
  • разтучитилствовам
  • разтучитилствовъм
  • разтучитилствувам
  • разтучитилствувъм
  • ръзточителствовам
  • ръзточителствовъм
  • ръзточителствувам
  • ръзточителствувъм
  • ръзточитилствовам
  • ръзточитилствовъм
  • ръзточитилствувам
  • ръзточитилствувъм
  • ръзтучителствовам
  • ръзтучителствовъм
  • ръзтучителствувам
  • ръзтучителствувъм
  • ръзтучитилствовам
  • ръзтучитилствовъм
  • ръзтучитилствувам
  • ръзтучитилствувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-вам раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ме
2 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ваш раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-те
3 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва раз-то-чи-тел-с-т-ву-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах-ме
2 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах-те
3 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах-ме
2 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ше раз-то-чи-тел-с-т-ву-вах-те
3 лице раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ше раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточителствувал съм разточителствувала съм разточителствувало съм разточителствували сме
2 лице разточителствувал си разточителствувала си разточителствувало си разточителствували сте
3 лице разточителствувал е разточителствувала е разточителствувало е разточителствували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разточителствувал бях разточителствувала бях разточителствувало бяхме разточителствували
2 лице беше разточителствувал беше разточителствувала беше разточителствувало бяхте разточителствували
3 лице беше разточителствувал беше разточителствувала беше разточителствувало бяха разточителствували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разточителствувам ще разточителствуваме
2 лице ще разточителствуваш ще разточителствувате
3 лице ще разточителствува ще разточителствуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разточителствувал ще съм разточителствувала ще съм разточителствувало ще сме разточителствували
2 лице ще си разточителствувал ще си разточителствувала ще си разточителствувало ще сте разточителствували
3 лице ще е разточителствувал ще е разточителствувала ще е разточителствувало ще са разточителствували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разточителствувам щяхме да разточителствуваме
2 лице щеше да разточителствуваш щяхте да разточителствувате
3 лице щеше да разточителствува щяха да разточителствуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разточителствувал щях да съм разточителствувала щях да съм разточителствувало щяхме да сме разточителствували
2 лице щеше да си разточителствувал щеше да си разточителствувала щеше да си разточителствувало щяхте да сте разточителствували
3 лице щеше да е разточителствувал щеше да е разточителствувала щеше да е разточителствувало щяха да са разточителствували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточителствувал съм разточителствувала съм разточителствувало съм разточителствували сме
2 лице разточителствувал си разточителствувала си разточителствувало си разточителствували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточителствувал съм разточителствувала съм разточителствувало съм разточителствували сме
2 лице разточителствувал си разточителствувала си разточителствувало си разточителствували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разточителствувал била съм разточителствувала било съм разточителствувало били сме разточителствували
2 лице бил си разточителствувал била си разточителствувала било си разточителствувало били сте разточителствували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разточителствувам щяла съм да разточителствувам щяло съм да разточителствувам щели сме да разточителствуваме
2 лице щял си да разточителствуваш щяла си да разточителствуваш щяло си да разточителствуваш щели сте да разточителствувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разточителствувал щяла съм да съм разточителствувала щяло съм да съм разточителствувало щели сме да сме разточителствували
2 лице щял си да си разточителствувал щяла си да си разточителствувала щяло си да си разточителствувало щели сте да сте разточителствували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разточителствувал бих разточителствувала бих разточителствувало бихме разточителствували
2 лице би разточителствувал би разточителствувала би разточителствувало бихте разточителствували
3 лице би разточителствувал би разточителствувала би разточителствувало биха разточителствували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-то-чи-тел-с-т-ву-вай раз-то-чи-тел-с-т-ву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чи-тел-с-т-ву-вал
непълен член раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-лия
пълен член раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ли-ят
женски род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ла
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ла-та
среден род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ло
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ло-то
множествено число раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ли
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чи-тел-с-т-ву-вал
женски род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ла
среден род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ло
множествено число раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ващ
непълен член раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-щия
пълен член раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-щи-ят
женски род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ща
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-ща-та
среден род раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-що
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-що-то
множествено число раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-щи
членувано раз-то-чи-тел-с-т-ву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-то-чи-тел-с-т-ву-вай-ки