разточител

Речник на българския език

разточител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-то-чи-тел
непълен член раз-то-чи-те-ля
пълен член раз-то-чи-те-лят
мн.ч. раз-то-чи-те-ли
членувано раз-то-чи-те-ли-те
бройна форма раз-то-чи-те-ли
звателна форма раз-то-чи-те-лю