разтоварач

Речник на българския език

разтовара̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. разтоварачи, м. Човек, който разтоварва.

Грешни изписвания (7)

  • разтовърач
  • разтуварач
  • разтувърач
  • ръзтоварач
  • ръзтовърач
  • ръзтуварач
  • ръзтувърач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-то-ва-рач
непълен член раз-то-ва-ра-ча
пълен член раз-то-ва-ра-чът
мн.ч. раз-то-ва-ра-чи
членувано раз-то-ва-ра-чи-те
бройна форма раз-то-ва-ра-чи
звателна форма раз-то-ва-ра-чо