разстроеност

Речник на българския език

разстро̀еност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • разстроенос
  • разстроенус
  • разстроинос
  • разстроинус
  • растроенос
  • растроенус
  • растроинос
  • растроинус
  • ръзстроенос
  • ръзстроенус
  • ръзстроинос
  • ръзстроинус
  • ръстроенос
  • ръстроенус
  • ръстроинос
  • ръстроинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-стро-е-ност
членувано раз-стро-е-ност-та
мн.ч. раз-стро-е-нос-ти
членувано раз-стро-е-нос-ти-те
звателна форма