разрядник

Речник на българския език

разрядник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разръдник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ряд-ник
непълен член раз-ряд-ни-ка
пълен член раз-ряд-ни-кът
мн.ч. раз-ряд-ни-ци
членувано раз-ряд-ни-ци-те
бройна форма раз-ряд-ни-ка
звателна форма