разрушителност

Речник на българския език

разрушѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • разрошителност
  • разрошителнуст
  • разрошитилност
  • разрошитилнуст
  • разрушителнуст
  • разрушитилност
  • разрушитилнуст
  • ръзрошителност
  • ръзрошителнуст
  • ръзрошитилност
  • ръзрошитилнуст
  • ръзрушителност
  • ръзрушителнуст
  • ръзрушитилност
  • ръзрушитилнуст
  • разрошителнос
  • разрошителнус
  • разрошитилнос
  • разрошитилнус
  • разрушителнос
  • разрушителнус
  • разрушитилнос
  • разрушитилнус
  • ръзрошителнос
  • ръзрошителнус
  • ръзрошитилнос
  • ръзрошитилнус
  • ръзрушителнос
  • ръзрушителнус
  • ръзрушитилнос
  • ръзрушитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ру-ши-тел-ност
членувано раз-ру-ши-тел-ност-та
мн.ч. раз-ру-ши-тел-нос-ти
членувано раз-ру-ши-тел-нос-ти-те
звателна форма